„България е лидер в Европа в защитата на вековните гори. Трябва да уважаваме природата с нейния див характер и да се стремим да създаваме хармонично съществуване между човечеството и нея“ каза д-р инж. Александър Дунчев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите по време на опознавателното посещение на гора във фаза старост - букова 100 годишна гора в Природен парк „Витоша“.
През месец октомври миналата година българските стари гори получиха заслужено отличие като спечелиха вота на европейските граждани за забележителни достижения в управлението и опазването по „Натура 2000“ – мрежата на Европейския съюз от защитени природни обекти. Експерти от Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) съвместно с представители на Световен фонд за природата – България (World Wide Fund for Nature) показаха нагледно на медиите какво са стари гори и защо е важно тяхното опазване. Събитието се организира с подкрепата на Европейската Комисия, като част от продължение на отбелязването на получената престижна награда.
България е една от малкото европейски държави, в които все още има запазени обширни територии с вековни гори. Тази даденост ни дава възможност да сме водеща страна както в опазването на биологично разнообразие, така и в предлагането на приключенски туризъм сред дива природа. Площта на слабо повлияните от човека вековни гори в България е не повече от 4-5 % от всички гори в България (при средно 1 % в Европа) или около 150 000 - 200 000 хектара. Една част от тях попадат в строги защитени територии, но повечето са извън такива и се опазват благодарение на изискванията на националното и европейско законодателство.
Процесът за законовата защита на вековните гори стартира през 2016 г. с обособяването на 110 хиляди ха държавни гори за „Гори във фаза на старост“ в Натура 2000, което практически означава удвояване на съществуващите в страната резервати. Обособяването на такива територии се осъществява в един широк контекст на природосъобразно горско стопанство, формиран от съвременната горска политика на България. Основен акцент в тази политика е адаптивно управление на горите едновременно към климатичните промени и съвременните икономически и социални потребности. Това определя управлението на този ресурс като изключително важна и отговорна задача, поверена на лесовъдите, а настоящата награда като оценка на техния стремеж за промяна в разбирането за стопанисване и управление на горите.
Благодарение на научните проучвания, днес до голяма степен се знае къде са последните вековни гори на България. През последните години опазването на вековните години е поставено като цел както при сертификацията на горите, така и в законодателството, касаещо управлението на горите в НАТУРА 2000.
Именно във връзка с актуалните нормативни изисквания, Министерството на земеделието и горите обяви за опазване 111 000 ха стари гори. Те са изключени от дърводобив и представляват около 7% от горските местообитания в защитените зони от НАТУРА 2000. Тези гори са собственост на държавата и попадат в границите на държавни горски и ловни стопанства. Благодарение на съвместната дейност на МЗХГ и ИАГ, природозащитните организации, българските учени и горската администрация, България се нареди сред първите държави в Европа, които предприеха реални стъпки за защита на последните вековни гори в държавата и Европа. Тази инициатива е продължение на усилията на десетки български лесовъди за опазването на старите гори до наши дни.
Проф. Цветан Златанов от ИБЕИ към БАН, водещ учен в проучването на старите гори за България и Европа запозна присъстващите журналисти с характеристиките на горите във фаза на старост и демонстрира процеса на идентификацията им на вековните гори.
Единствено във вековната гора дърветата достигат пределна възраст, понякога до 300-400 г., и придобиват величествени размери от над 40-50 м височина и 1-2 метра дебелина. Вековната гора, която играе ключова роля срещу ерозията и опазването на водите, дом е на редица горски обитатели и чудесно място за отдих и туризъм.
Вековните гори се отличават с на пръв поглед хаотична структура, включваща групи от млади и зрели дървета, стоящи и паднали стари дървета, дървета с хралупи, разлагаща се мъртва дървесина и други признаци. Това разнообразие от местообитания характеризира вековните гори за близо 30% от горските видове организми, които са изчезнали в стопанските гори в резултат на подмладяването на гората, отстраняването на хралупестите дървета и намаляването на мъртвата дървесина под критичните за тези видове количествени прагове. Такива видове са белогърбия кълвач, трипръстия кълвач, уралската улулица, пернатоногата кукумявка, бръмбъра Алпийска розалия, широкоухия прилеп, риса и други.