Както вече Ви разказахме в нашата първа история за Вас, горите в България покриват близо една трета от територията на страната.
Тези гори обаче, не навсякъде са еднакви. В различните части на страната се срещат различни дървесни и храстови видове, поради което могат да бъдат класифицирани по различни начини.
Най-широко разпространеното разграничаване на горите е според основните дървесни видове, от които те са съставени, и биват широколистни и иглолистни.
Днес ще Ви разкажем малко повече за широколистните гори.
Както се вижда от името – основните дървесни видове в тях са широколистните дървета. Широколистните видове имат големи и плоски листа. Почти при всички тях, листата опадат през есента, затова ги наричаме и листопадни. Този процес протича, за да могат дърветата да се приспособят през зимата към големите студове. Без листа те не изразходват своята енергия и запазват влагата в своите стъбла. По този начин не замръзват през зимата дори и при много ниски температури. Листата им се багрят с различен цвят и показват кой е сезонът. През пролетта и лятото са зелени, а през есента са най-често жълти, оранжеви или червени. Все пак има и някои широколистни видове, които запазват своите листа през цялата година и така остават зелени целогодишно.
Короната на дърветата е кръгла или овална и така дори и от далече можем лесно да ги различим от иглолистните видове, чиято корона е предимно конусовидна.
Семената на широколистните се формират в различни видове плодове – жълъди (бук и дъб), реси (бреза), крилатки (явор, ясен), месести плодове (череша). Дървесината им е по-твърда отколкото на иглолистните.
Близо 70 % от горите на България са широколистни. Те са разпространени в низините, равнините, ниските планини, дори на височина до 1500 м.н.в.
Най-широко разпространените широколистни дървесни видове са дъбовете, бука и габър. Освен тях в нашите гори много често се срещат явори и ясен, бряст, липи, топола и мн. др.
Според основния дървесен вид, който расте в дадена гора, широколистните гори могат да бъдат разделени на дъбови, които са светли, сухи и топли и са разположени в най-ниските части на страната. След тях, в по-високите части на страната се разполагат буковите гори, които са по-сенчести и влажни.
Почвата, върху която растат широколистните дървета е много богата на хранителни вещества, тъй като листата, които опадват върху нея се разлагат и я обогатяват. Едновременно с това тези гори формират много благоприятни климатични условия, които дават възможност за развитието и на голямо разнообразие от други растителни видове – храсти и треви, мъхове и гъби, както и на богато разнообразие от животни – сърни, елени, диви свине, вълци, лисици и богато разнообразие от птици.
Най-старото широколистно дърво в България е летният дъб в село Гранит, до Стара Загора. То е и най-старото широколистно дърво в цяла Европа. Неговата възраст е над 1600 години.
Коментари
Публикувай коментар